История

През учебната 1972/73 година е направен прием на 4 паралелки - 2 пети класа, 1 шести и 1 седми с общо 100 ученика, разпределени в 3 спорта - плуване, борба и лека атлетика. Първи директор на училището е Васил Стоянов. Назначени са зам.-директор по спортната подготовка - Николай Иванчев, 4 учители, 5 преподаватели по спортна подготовка, 5 възпитатели, 14 души помощен персонал. През годините училището се разраства и достига през 1990 година 750 ученици-спортисти по 17 вида спорт и 550 ученика по общообразователна подготовка. През 1983 година е представена нова учебна база, ново общежитие, стол и възстановителна база в курортната местност "Юндола". В двора са изградени три футболни игрища, шест тенис-корта, волейболни и баскетболни игрища.

През класните стаи на СОУ "Георги Бенковски" са минали множество национални състезатели, републикански, европейски, световни и олимпийски шампиони. Първият голям международен успех на наш ученик е второто място на Европейско първенство по плуване на Красимир Туманов. Първата точка от от Олимпиада за българското плуване е завоювана от Соня Дангалакова в Москва 1980. Първи световен шампион на училището е Владимир Пенев - вдигане на тежести.

Още през първата година от откриването на СОУ "Г. Бенковски" в различни републикански и международни прояви, учениците от училището спечелват 94 първи, 54 втори и 41 трети места. Излъчен е и първият кандидат-майстор на спорта. През следващите години успехите на пазарджишката школа се множат.

Възпитаниците на СОУ "Г. Бенковски" в момента работят в различни сфери на обществото - учители, инженери, лекари, културни дейци, спортни деятели, икономисти и др. Безспорна заслуга за това има педагогическият колектив на училището и треньорите.

Биография на Георги Бенковски

Бенковски, Георги (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) между 1841 и 1844, Копривщица - 12.05.1876 година). Произхожда от търговско-занаятчийско семейство. След ранната смърт на баща си е принуден да напусне местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. Още твърде млад заминава на гурбет в Мала Азия, където се занимава с търговия; пътува из различни райони на Османската империя. Горещ родолюбец, със свободолюбив и непокорен характер, Бенковски се сближава с дейци на българското-освободително движение. Към средата на 70-те години на XX в. се озовава в Букурещ, където става пламенен привърженик на революционно-демократичните и освободителните идеи на българската национална революция. През лятото на 1875 година е включен в групата на Ст.Заимов, натоварена да запали Цариград във връзка с подготвянето въстание в България. По това време той приема името Бенковски, като използва паспорта на полския емигрант в Турция. След завръщането си в Румъния участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен за помощник на П.Волов, апостол на IV революционен окръг, в първите дни на 1876 година заедно с него преминава Дунав край Оряхово и се отправя към селища в Панагюрския революционен окръг.По време на подготовката за въстание изпъкват забележителните агитаторски и организаторски способности на Бенковски. Със своята активна дейност, неизтощима енергия, решителност, силна воля и делови качества той се налага като ръководител на революционната организация, като смел вожд на народа във въоръжената борба за освобождение. Подготвя и ръководи Оборищенското събрание 1876година на представителите на революционните комитети, изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, възглавява комисията, която изработва конкретен план за хода на въстанието с указания за тактика, за отношението към мирното турско население. На 20 април 1876 година след получаване на " кървавото писмо " на Т.Каблешков Бенковски провъзгласява въстанието в Панагюрище. Организира голям конен отряд, т.нар. Хвърковата чета на Бенковски, начело на който обикаля селища в окръга, провъзгласява бунта, води сражение с потери и турски войски, напътства и организира въстанически сили. След разгрома на въстаниците при връх Еледжик и Панагюрище Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина. Предаден и убит из засада, когато преминава река Костина в Тетевенския Балкан.