Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
Слово за Апостола
Той беше човек по всичко, но и най-човечният. Наричаха го Апостола, защото събори преградата между легендата и живата действителност и промени духовния мир на нацията, изваждайки я от мрака, стана неин светлик. А забравяйки себе си заради народа - остана незабравим за цял народ.
Наричаха го "фантом... демон въздесъщ... постоянен до невъзможност, упорит до безумство". Едни бяха смаяни от този "нечут характер... и все весел...". Други - от тая "твърде блескава и светла звезда... този за обожаване мъж". Трети - "най-добрият ни българин...". И след толкова време, след толкова зими и пролети, отново и отново търсим неговия образ, като че наистина сме повярвали в прераждането и ни се иска да го видим жив, такъв, какъвто е бил - винаги бъдещен. И с някакво тайнство в душата разговаряме с него като жив, откриваме следите му във всичко около нас, за да разберем, че той може да се сравни единствено с България.
Наричаха го "фантом... демон въздесъщ... постоянен до невъзможност, упорит до безумство". Едни бяха смаяни от този "нечут характер... и все весел...". Други - от тая "твърде блескава и светла звезда... този за обожаване мъж". Трети - "най-добрият ни българин...". И след толкова време, след толкова зими и пролети, отново и отново търсим неговия образ, като че наистина сме повярвали в прераждането и ни се иска да го видим жив, такъв, какъвто е бил - винаги бъдещен. И с някакво тайнство в душата разговаряме с него като жив, откриваме следите му във всичко около нас, за да разберем, че той може да се сравни единствено с България.