Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
Стихотворения
Идеал
Откакто се помня, като дете,
Още от предучищна възраст,
виждах как
моят вуйчо рисуваше Левски -
без да е художник.
Всеки ден,
цял живот,
го рисуваше.
Но не можа да оваладее образа му.
Беше пленен от неговата личност
и затова го рисуваше.
Рисуваше своя идеал.
А идеалът е затова идеал,
Защото не се постига...
Моят вуйчо дори не вземаше портрет,
за да го гледа.
Рисуваше по памет -
Левски беше в очите му,
в сърцето му!
Рисуваше го
с молив,
с боички,
с въглен,
с туш -
с всичко.
Моят вуйчо цял живот
Рисуваше , рисуваше, рисуваше...
Но портрет на Левски от него не остана.
Остана неговият идеал!
А идеалът е затова идеал,
защото не се постига...
