Васил Левски

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.
Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които така също изповядват: свобода или смърт. И ето време [е] да покажат действително, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от народни водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното училище. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете тайно писмото ни на сръбското правителство, че ако намери място прошението, отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.