Васил Левски

Левски - това е най-голямото българско изречение!

Кратка хроника за живота на Левски
6 юли 1837 /по ст. ст./ или 18 юли 1837г. се ражда в Карлово.
1845г. на осем години постъпва в килийното училище в Карлово.
1846 – 1848г. учи в местното взаимно училище. Учи занаята кафтанджийство.
1852г. става послушник при вуйчо си йеромонах Василий Караиванов.
1852 –1854г. живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене при даскал Райно Попович. Пее в местня църковен хор.
1855 – 1856г. учи в Старозагорското класно училище.
1856 –1857г. учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора.
1858г. Левски се завръща в Карлово и приема монашески сан дякон в Сопотския манастир, главно поради обещание да учи в чужбина. Получава духовното име дякон Игнатий.
1859г. в Карлово архиепископ Паисий Пловдивски го ръкополага в духовен сан йеродякон. Постъпва църковен певец в църквата “Света Богородица” в Карлово.
1861г. Запленен от революционноосвободителната агитация на Георги С. Раковски решава да се посвети на народното дело.
1862, март 31 вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си – архимандрит Хаджи Василий Караиванов и през Пловдив, за тескере, през София и през Ниш се отправя за Белград, за да постъпи в Първата българска легия на Раковски, заедно с йеромонах Генадий Ихтимански.
1862, юни 3 – 5, участва с легията, ръководена от Раковски, в сраженията с турския гарнизон на Белград при Варош калия, като се отличава и в схватките при Српска круна, Байлъкла джамия. Според преданието, за храбростта си получава прозвището Лъвский.
1862, до края на годината пребивава в Белград и учи абаджийство.
1863, пролетта – емигрант в Румъния.
1863, лятото – арестуван за участие в Легията и затворен с вуйчо си в Пловдив, където прекарва три месеца. Освободен по застъпничество на влиятелни българи.
1863, зимата – посещава известно време класното училище на Йоаким Груев.

| 1 2 3 4 | следваща