Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
1864, 19 април – Великден отрязва сам косите си и сваля монашеското расо в м. “Алтън Чаир” край Карлово.
1864, 23 април, става учител в с. Войнягово близо до Карлово. Спечелва любовта на учениците си и на младежите в селото.
1866, март – октомври, учителства в с. Еникъой, разположено на пътя между Тулча и с. Бабадаг.
1866, края и 1867, началото, за кратко време учителства в с. Конгас в Добруджа.
1867, март, преминава във Влашко и се озовава в Букурещ. Свързва се с войводата Панайот Хитов.
1867, април, избран е по препоръка на Г. С. Раковски за байрактар на четата на Панайот Хитов.
1867, 28 април – 4 август, участва в 99-дневния боен поход на четата на Панайот Хитов в България.
1867, юли, 7 – с разрешение на войводата П. Хитов се спуска тайно до родния си град Карлово.
1867, август 1 – 4 – влиза с четата в Сърбия.
1867, август, след 9 се записва във Втората българска легия в Белград. Там се запознава и сдружава с много дейци на националноосвободителното движение като Михаил Греков, А. Кънчев и др. Както и възстановява връзките си със старите си другари от Първата българска легия като Христо Иванов – Големия, Иван Карашовски и др. Запознава се с Любен Каравелов.
1867, ноември – декември, се фотографира като легист, а преди това – в облекло напомнящо байряктарството му в четата на П. Хитов.
1868, февруари – март, прекарва сериозна операция, но поради силния си организъм и грижите на П. Хитов и брат му Христо, оздравява.
1868, април, първата половина напуска Втората легия, разтурена от сръбското правителство и се отправя в Румъния, в Турну Мъгуреле.
1868, есента пребивава в Букурещ и се готви да премине в България, подкрепен с 30 лири от Българското общество в Букурещ, чрез Димитър Ценович.
1868, декември, 7-11, отива до Цариград и се връща в Южна България.