Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
1872, май 11 – присъства и участва на празника на светите братя Кирил и Методий в Букурещ.
1872, юли 1, се завръща в България след тримесечно отсъствие, Носи със себе си със себе си много екземпляри на отпечатания устав на БРЦК.
1872, септември, 10, организира първия окръжен революционен комитет в село Голям Извор, в който били обединени 15 местни комитета.
1872, ноември 6, обявява Старозагорския революционен комитет за окръжен.
1872, ноември 9, обявява Сливенския революционен комитет за окръжен.
1872, декември 1, придружен от комитетския куриер Никола Ръжанков от Пазарджик, също окръжен център, тръгва за Ловеч.
1872, декември 12, пише последното си писмо до членовете на революционния комитет в Ловеч.
1872, декември 14, специалната следствена комисия в София, оглавена от генерал Али Саиб Паша започва процеса по обира на пощата в Арабаконашкия проход от малка чета, начело с Димитър Общи.
1872, декември 26 вечерта, пристига в Къкренското комитетско ханче със съдържател Христо Цонев Латинеца, придружен от Николчо Цветков, от където на другия ден през Севлиево и В. Търново смята да замине за Букурещ.
1872, декември 27, призори е заловен от турската полиция, при което е ранен.
1873, януари 4 – 8, разпити на Левски.
1873, ануари 14 – заключителен протокол на Следствената комисия със смъртната присъда над Васил Левски.
1873, януари 22 – потвърждаване на смъртната присъда над Левски от султан Абдул Азис.
1873 – януари края, решение на Старозагорския и Чирпанския комитети за освобождаване на Левски, начело с Колъо Ганчев и Атанас Узунов.
1873, февруари 6 /ст. ст./ - обесване на Васил Левски в София.