Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
През Възраждането основен поминък на населението в Карлово били кожарството
и кожухарството, а също и гайтанджийството. Потоците, които протичали
по всички улици, движели над 2000 чарка за гайтани. Значение в икономиката
на Карлово имало и отглеждането на рози и добиването на розово масло.
Възходът на градчето се отразил на облика му: построени били мостове,
чешми, ханове, училища, черкви. Стопанският разцвет оказал влияние на
просветното и културно развитие на карловчани, спомогнал за утвърждаване
на националното им съзнание. Известният просветен деец Иван Богоров в
своя пътепис “Няколко дена разходка по българските места” нарича Карлово
“един от най-ръкоделните градове в Турско”.
А в своята “Кратка география”, отпечатана в Букурещ през 1851 г., Богоров пише за Карлово следното: Карлово... фабричен град при Стара река, разположен в полите на Балкана, върховете на когото са покрити с вечни снегове, прохлаждаван отсъде с изворни води; има две църкви, едно училище, изпаднато от първия си росен цвят, няколко фабрики за пъстри тюлбени, други за сахтияни и мешини и 15 хиляди турци, българи и евреи, част от които се залягат с търговия по Влашко и с местни произведения, а останалите с различни занаятия и най-паче с украйника (гайтани), главното им ръкоделие, за което имат доста чаркове край реката... Карлово има много градини за всякакви овошки и трендафили, от които варят доста гюлово масло, което съставлява главният поминък на тежките му търговци. Тоя град е прочут по неделния си пазар, на когото дохождат жителите от всички близки села, та си купуват потребните (неща). Наблизу из Балкана Стара река образува водопад (сучурум), навиждан летем от карловци за разхлаждение: има и топли води, наречени бани. Според приказванието на жителите основател на тоя град е бил някой си Карл.
А в своята “Кратка география”, отпечатана в Букурещ през 1851 г., Богоров пише за Карлово следното: Карлово... фабричен град при Стара река, разположен в полите на Балкана, върховете на когото са покрити с вечни снегове, прохлаждаван отсъде с изворни води; има две църкви, едно училище, изпаднато от първия си росен цвят, няколко фабрики за пъстри тюлбени, други за сахтияни и мешини и 15 хиляди турци, българи и евреи, част от които се залягат с търговия по Влашко и с местни произведения, а останалите с различни занаятия и най-паче с украйника (гайтани), главното им ръкоделие, за което имат доста чаркове край реката... Карлово има много градини за всякакви овошки и трендафили, от които варят доста гюлово масло, което съставлява главният поминък на тежките му търговци. Тоя град е прочут по неделния си пазар, на когото дохождат жителите от всички близки села, та си купуват потребните (неща). Наблизу из Балкана Стара река образува водопад (сучурум), навиждан летем от карловци за разхлаждение: има и топли води, наречени бани. Според приказванието на жителите основател на тоя град е бил някой си Карл.
