Васил Левски
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий
Левски - това е най-голямото българско изречение!
 бояджийницата
|
 зимника |
Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през 18 вek от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви.
Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи.В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гаитани и полуоткрита бояджийница.
Дълги години необитавана къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933г. върху разкритите и основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването в първоначалния и вид, за вътрешната и уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937г. тя отвря врати за посетители.
Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап, на който вътрешната стена е дървена вратичка, измазана с вар. В долапа се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи.В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гаитани и полуоткрита бояджийница.
Дълги години необитавана къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933г. върху разкритите и основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашния кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването в първоначалния и вид, за вътрешната и уредба оказват племенниците на Апостола, дъщерите на сестра му Яна. През 1937г. тя отвря врати за посетители.
